Читалищата пред риск: през 2027 г. държавната субсидия няма да покрива дори заплатата на един служител
Ние, екипа на НЧ "Васил Левски 1945" – Варна алармираме за сериозен риск пред бъдещето на българските читалища. Предложеното държавно финансиране за 2027 г. поставя хиляди културни институции пред невъзможен избор – да ограничат дейността си, да трупат задължения или постепенно да затворят врати.
Когато субсидията не стига дори за една заплата
Според предложението на Министерството на финансите за 2027 г. средствата за една субсидирана бройка възлизат на 987 евро месечно.
В същото време необходимите средства само за възнаграждението и осигурителните вноски на един читалищен секретар достигат най-малко 1 113 евро месечно.
Това означава недостиг от поне 126 евро всеки месец за една субсидирана бройка – още преди читалището да е платило електроенергия, отопление, вода, поддръжка на сградата или да е организирало дори едно културно събитие.
Как се очаква една институция да развива културна дейност, когато държавното финансиране не осигурява дори минималните условия за нейното съществуване?
Този въпрос вече не може да бъде отлаган.
Зад всяко читалище стоят хора, традиции и бъдеще
В България функционират около 3 600 народни читалища. За много малки населени места те са не просто културни институции, а единствените пространства за образование, общуване, творчество и обществен живот.
Там децата правят първите си стъпки към книгите, музиката и изкуството. Там се съхраняват местните традиции, развиват се самодейни състави, организират се празници и срещи между поколенията. Там възрастните хора намират принадлежност, а младите – възможности за изява и развитие.
Зад всяко читалище стоят десетилетия доброволен труд, обществена енергия и усилията на хора, които са избрали да работят за своята общност.
Едно читалище може да има скромен бюджет, но обществената му стойност е неизмеримо по-голяма от средствата, които държавата отделя за него.
Когато читалището затвори, не изчезва просто още една институция от административната карта. Изчезва място, което свързва хората, съхранява паметта и създава живот в населеното място.
Не може да има културна политика без средства за нейното осъществяване
През последните години към народните читалища се отправят все повече очаквания – да развиват нови дейности, да привличат младите хора, да участват в проекти, да внедряват дигитални услуги, да подкрепят образованието, да съхраняват нематериалното културно наследство и да бъдат активни партньори на местните власти.
Тези очаквания са основателни. Българските читалища имат потенциала да бъдат съвременни, активни и устойчиви обществени центрове.
Но не може да се изисква развитие, когато не са осигурени средствата дори за нормалното функциониране.
Не може да се говори за модернизация, когато читалищата се борят да платят сметките си. Не може да се очакват нови инициативи, когато единственият служител трябва да изпълнява едновременно функциите на библиотекар, организатор, администратор и технически сътрудник.
И не може да се говори за равен достъп до култура, когато съществуването на единствената културна институция в редица населени места е поставено под въпрос.
Какво настояваме да бъде променено?
Две конкретни искания:
Преизчисляване на държавната субсидия за 2027 г., така че стандартът за една субсидирана бройка да бъде не по-нисък от 14 300 евро годишно. Според разчетите на коалицията това изисква приблизително 19,3 млн. евро допълнително финансиране в национален мащаб.
Разработване на ясна, прозрачна и обективна стратегия за отпускане на нови субсидирани бройки, каквито в предложената финансова рамка за 2027 г. не са предвидени.
Това не са искания за привилегии или необосновано увеличаване на публичните разходи.
Това е настояване държавата да осигури реални условия за изпълнение на обществената мисия на читалищата.
Отговорността за бъдещето на читалищата е национална
Създадени от гражданската енергия и стремежа към просвещение, българските читалища са една от най-устойчивите обществени институции в историята на страната ни.
Те са преживели войни, политически промени, икономически кризи и дълбоки обществени трансформации.
Днес обаче са изправени пред парадокс – институции, които повече от век и половина съхраняват българската култура, са принудени да доказват необходимостта от средства за собственото си съществуване.
Не можем да очакваме от читалищата да пазят културното наследство на България, ако самата държава не осигурява условия те да продължат да съществуват.
Призоваваме Министерството на финансите, Министерството на културата и народните представители да проявят институционална отговорност и да предприемат необходимите действия при приемането на държавния бюджет за 2027 г.
Защото всяко затворено читалище означава по-малко възможности за децата, по-малко културен живот за общността и още една крачка към обезлюдяването и обезличаването на малките населени места.
Българските читалища не искат привилегии. Те искат възможност да работят, да се развиват и да продължат да бъдат полезни на хората.
Бъдещето на читалищата не е въпрос само на бюджетни числа. То е въпрос на национални приоритети и отговорност към следващите поколения.
Защото държава, която не намира средства да съхрани своите читалища, рискува да изгуби много повече от културни институции – рискува да изгуби живата връзка между миналото, настоящето и бъдещето си.
НЧ "Васил Левски 1945" – Варна подкрепя исканията на Коалиция "Будни читалища" за справедливо, устойчиво и предвидимо държавно финансиране на народните читалища.